СНЕЖЕН БАРС (ИРБИС)

Преди в Русия барс е бил наричан леопардът. Снежният барс не е леопард, въпреки че прилича на него. Той има същите черни петна, но козината му е като опушена, сива, дълга и пухкава, особенно на корема, където достига 12 см.
Барсът живее в планините (Алтай, Памир, Тяншан, Тибет, Хималаите и високите плата на Монголия). През лятото се среща на височина 4000 - 6000 м, а през зимата следвайки стадата копитни животни, се спуска до 1800, а на места до 600 м.
Снежните барсове имат голяма индивидуална територия и не допускат съперници в нея. Два и повече барсове могат да ловуват заедно, ако са мъжки с женската си или женска с малките. Най-често се срещат в зелениковите гъсталаци, в ливадите алпийски тип и по голите скали на границата на вечните снегове. Барсът с часове дебне на някоя скала или под нея диви овни и кози. Всъщност той е универсален ловец, който напада всичко: от мишки до якове. Промъква се пълзешком, после с огромни скокове се втурва към жертвата. С един стремителен скок може да прелети 6 метра и повече.
Барсовете ловуват по здрач и през нощта и по-рядко денем. Почиват си в пещерите - на някоое удобно място между скалите, а дори и стари гнезда на черни лешояди по невисоките дървета.
През април - юни женската ражда от две до пет малки. Първите дни те прекарват притиснати едно до друго върху меката козина, която майката е наскубала от корема си (рядко наблюдавано поведение за сем. Котки!) и с която е застлала леговището си. От шестия до деветия ден малките отварят очите си и на десетия започват да пълзят неуверено, без да напускат леговището си.
Барсът има много дълга и пухкава опашка, каквато няма нито един друг хищник. Преди хората се чудели защо са му на животното такива "излишества". После станало ясно, че природата не е допуснала "конструкторска" грешка. Когато спи, женската притиска към себе си малките, а отгоре ги покрива с опашката като с пухкаво одеало. Вече е известно, че там, където живеят барсовете, е доста студено, особенно нощем.
На двумесечна възраст малките предпазливо излизат от леговището си. Те посрещат майка си, която им носи плячка, а после се карат за някое парче месо. През юли - август тръгват с майка си на лов. Майката не ги изоставя и през зимата обикновено всички живеят заедно. Понякога бащтата се присъединява към тях (във всеки случай в зоопарковете той също се грижи за малките).
Барсовете навсякъде са били изтребвани заради красивата им кожа с гъста козина. В Русия и в Индия те отдавна са под закрилата на закона. И все пак на световния пазар се появяват барсови кожи въпреки забраната за продажба, приета от международните търговски организации.
Барсът е голям почти колкото леопард. Старо силно животно тежи около 75 килограма, но обикновено средната му маса е два пъти по-малка. По ръст и по някои други белези барсът се приближава до големите котки (тигрите и леопардите), но у него има и нещо от малките котки. Когато е в добро настроение, той мърка като пумата и сивия леопард. Някои зоолози наричат сивия леопард, пумата и снежния барс гигантски малки котки.
В Русия има не повече от 1000 ирбиса.

Оцелот

Оцелотът (Leopardus pardalis) е хищник със средни размери от семейство Котки разпространен в горите на Южна и Централна Америка.

Физическа характеристика

Оцелотът е едра котка с дължина на тялото 90-110 см. и опашка 30-40 см. Височина при холката 50-55 см. Тежи 8-14 кг. Неговата великолепна леопардова окраска е много характерна – жълтеникав основен тон изпъстрен с тъмни розетовидни петна и ивици с мраморен ефект и е почти невъзможно да бъдат открити две животни с еднакви шарки.

Разпространение и начин на живот

Разпространен е от Южните Щати (Тексас) до Аржентина. Обитава гъсто обрасли гори и храсталаци. Активен е предимно нощем, а денем си почива в короните на дърветата. Ловува както на земята, така и по дърветата. Жертвите му са предимно дребни елени, маймуни и други бозайници с дребни и средни размери, но лови също птици, гущери, жаби, риба.

Размножаване

Бременността при оцелота продължава около 70 дни, след което ражда 2-4 котета. Малките започват да ловуват с майка си на около 3 месечна възраст, а стават самостоятелни на приблизително една година.

Допълнителни сведения

Оцелотът се поддава на опитомяване когато е сред хора от ранна детска възтаст.

Видът продължава да бъде преследван от човека заради красивата си, ценна кожа, изключително търсена в модната индустрия и въпреки взетите мерки за защита, бъдещето на вида продължава да бъде несигурно

Пума

Име

Думата „пума“ идва от езика кечуа. Латинското наименование означава „едноцветна котка“. На различни места в Америка я наричат американски лъв, планински лъв, кугуар, червен тигър, еленова котка, планински дявол, кралска котка, мексикански лъв, пантера, планински кресливец, сребърен лъв, дебнеща котка, дива котка, боядисана котка.

Общи сведения

Пумата и лъвът са единствените големи котки с едноцветна козина. Козината е къса и мека като на самур, а нейният мирис е описван като чист и див, почти благоуханен. Обикновено по гърба тя е светлокафява, а по долната страна — сивобяла до бледожълта. Страните на лицето, задната част на ушите и краят на опашката са черни или тъмнокафяви. В зависимост от климатичния пояс козината по гърба може да бъде червеникаво-кафява (тропичния пояс) или сребърно-сива (субполярния пояс), а между двата пояса — жълтеникавочервена до светлобежова в зависимост от характера на местообитанието.

По размер може да се мери с леопарда и ягуара. Дължината на тялото варира от 150 до 270 cm, включително опашката. Самата опашка е с цилиндрична форма и е дълга 50-90 cm. Височината при холката е 60-70 cm. Тежи различно — от 35 до 115 kg. Пумата има дълго тяло, малка глава и късо лице. Вратът и опашката са дълги, а ушите са малки, къси и обли. Носът е розов. Има добре развити мустаци и големи очи. Има много добре развито телосложение, като задните крака са по-големи от предните. Джин Келгард пише за пумата следното: „светлокафяви кълба от дим, които могат да счупят врата на мъжки лос и въпреки това са толкова потайни.“ Може да скача на височина до 550 cm.

Малките се раждат слепи, с козина и покрити с черни петна по козината и ивици по краката и опашката, които изчезват някъде около третия месец, но понякога могат да се забележат остатъци от тях дори при 12-месечните пуми. Тежат около 400 g и са с дължина 20-30 cm. Проглеждат на десетия до четиринадесетия ден. Очите им са сини, но след като станат на 16 месеца, те придобиват зеленикаво-жълт цвят. До навършването на шестседмична възраст малките вече могат да се хранят с прясно месо. Малките остават с майка си за неопределен период от време, понякога 18-24 месеца. След като напуснат майка си, малките от едно котило често ловуват и обикалят заедно още няколко месеца, а след това се разделят.

Има отлично зрение, слух и обоняние, като използва тези сетива, за да открия плячка и да се промъкне до нея. Дългите задни крака са съразмерни на предните крака и са приспособени за скокове. Освен това те улесняват движението по стръмните каньони и клисури. Лапите са големи и са снабдени с възглавнички. Те им помагат да се придвижват през разнообразни местности и да сграбчат жертвата си. Предните лапи имат по 5 пръста, а задните по 4, екипирани със скриващи се нокти. Кучешките зъби са дълги около 4 cm и заедно с ноктите са смъртоносно оръжие за много животни. По отпечатъците от лапите на пумата рядко може да се забележи следа от нокти. Предните лапи са по-големи от задните и разстоянието между пръстите се увеличава с нарастване на скоростта. Между отделните отпечатъци от лапи има разстояние от около 30-60 cm. Лапата е широка 7-10 cm.

Докато снове из територията си, пумата върти главата си и се опитва да засече с очите си всяко движение. Когато открие плячка, очите и ушите на пумата се заковават върху мястото, където е регистрирано движението, докато не уточни източника на движението. Със своята дълга балансираща опашка атлетичната пума може да направи невероятни скокове в преследване на плячката или пък да изчезне безшумно в храстите.

Пумата живее 8-12 години в диво състояние, а в плен достига до над 20-годишна възраст.

Ареал и биотоп

Ареалът на пумата обхваща западната част на Северна Америка (отЮкон, Британска Колумбия и Южна Албърта в Канада на юг до Калифорния и Западен Тексас в САЩ; застъпена е, макар и в много по-малка степен, в северните и североизточните части на САЩ), както и в цяла Централна и Южна Америка до Южна Патагония. Пумата е бозайникът с най-голям ареал в Западното полукълбо, който обхваща над 110° от географските паралели. Ареалът на пумата съвпада отчасти с този на ягуара и понякога двата хищника водят битки помежду си.

Някога пумата е живяла по цялата територия на днешните Съединени щати. Преди 2000 години вероятно е живяла от Югоизточна Аляска на север до Огнена земя на юг. След 1900 г. популациите на пумата намаляват значително поради лова, унищожаване на естествената среда и кампаниите за контрол върху хищничеството. В САЩ пумата заема само половината от някогашните си територии. Около 16-20 000 индивида са оцелели в планинските и пустинни райони в западните части на САЩ и отчасти в Южен Тексас. Преди 150 години пумата е била по-разпространена източно от р. Мисисипи, където е ловувала белоопашати елени в широколистните гори. Днес в източните щати пумата е оцеляла единствено в южната част на Флорида като отделен подвид, но са записани случаи на пуми и в Нова Англия. Флоридският подвид е изключително рядък и е застрашен от изчезване.

Обитава планинските иглолистни и низинните тропически гори, прерии, пустини, тресавища, пасища и изсъхнали шубраци. За временно убежище може да използва скални цепнатини, пещери и райони с гъста растителност. Може да се срещне на надморска височина от 0 до над 4000 метра.

Учените са разграничили до 30 подвида, които се различават по цвят на козината и големина. В Южна Патагония дължината на тялото не надхвърля 1,22 метра, а теглото е не повече от 30-40 kg. В Северна Канада пък теглото може да превиши 100 kg, а дължината на тялото — 2 метра.

История

Преди стотина години пумата, подобно на другите големи американски хищници, е била определена като вредител. Ранен доклад на Комисията по дивеча в Британска Колумбия много точно отразява как се е гледало на тях: „Когато броят на дивеча, който едно от тези животни [пумите] е убил за една година и стойността на щетите за селянина се претеглят, трябва да признаем, че дори да изразходваме няколко хиляди долара само за изтребването им, тези пари биха били много добра инвестиция.“

През 20 век администрацията на Британска Колумбия изплаща парични награди от $15-$40 за всяка мъртва пума. Тази практика е била част от програмата за унищожаване на хищниците, тъй като се е мислело, че пумата изтребва добитъка. Тези възнаграждения трябвало да привлекат обществото внимание към всеобщо преследване на пумите. За една година само на остров Ванкувър били убити 456 индивида. Този унищожителен процес бил ускорен от умишленото изсичане на горите с цел разрушаване на големи площи от естествената среда на хищника. През 1957 системата с възнагражденията била премахната и на нейно място се появили платените професионални ловци на хищници. В САЩ били подети такива преследвачески инициативи в почти всеки западен щат.

Едва през 1969 в печата се появява първата голяма публикация за екологията на пумите. Тя била плод на 10-годишните изследвания на Морис Хорнокер в Примитивна зона „Айдахо“. Заедно със своя приятел и колега Уилбър Уайлис, Хорнокер успява да улови 64 пуми на територия с площ 500 km².

Днес тези парични награди са отменени и поради по-просветеното управление пумите заемат своите стари територии.

Начин на живот и хранене

За разлика от лъвовете, пумата не ръмжи, а мърка, цвърчи и пищи. Малките издават къси високи писукания, когато са изплашени, а възрастните преди да започнат гонитбата с жертвата понякога издават ниски ловни писъци. По време на чифтосването разгонените женски пищят много високо.

Активна е през цялото денонощие и главно през нощта, през цялата година. С лекота се катери по дърветата и е добър спринтьор. Ловува самостоятелно на зазоряване, привечер и през нощта, като нейна любима плячка са дивите елени. Изследователят Джон Зайденщикер, който работил в един планински район в Айдахо, пише, че сама пумата (независимо от своя пол) може да убие възрастен мъжки лос. Това е забележително, имайки предвид, че лосът тежи 7 пъти повече от женската пума, и изтъква интелигентността и майсторството на хищническите умения, които тези златисти котки имат.

Ако се случи да има повече улов, отколкото може да изяде, тя скрива остатъка от койоти, орли и гарвани, като зарива трупа и го покрива с клонки и листа. Връща се по-късно, за да го довърши, и по този начин може да се храни с някоя едра плячка дни наред. Храни се също така с койоти, гризачи, бобри, зайци, маймуни, птици, диви свине, еноти, мармоти, гущери, прилепи, катерици, риба и дори скакалци и мекотели. Промъква се на около 10 метра от жертвата и по този начин от засада се нахвърля върху гърба ѝ, като захапва врата на набелязаното животно с кучешките си зъби и се вкопчва с острите си нокти. Пумата чупи врата на елена като дърпа главата му назад с мощните си предни крака. Намерени са черноопашати елени, убити с едно прехапване в основата на черепа. Болните или малките пуми са ловувани най-често от други пуми, от вълци или от мечки. Мъжките могат да преживеят годината с 14-20 убити елени.

По изпражненията на пумата може да се добие представа за хранителните навици на животното. Прясните изпражнения на месоядните животни са отначало черни, но с времето цветът побелява. По едно изпражнение лесно може да се определи неговата възраст, както и съдържанието му. Подробен преглед на частично смляната храна като косми или части от кости могат да покажат произхода на храната.

Пумата живее поединично и е много потаен хищник. Избягва себеподобните си освен по време на размножителния период. Отбягва контактите с човека. Общува с помощта на зрителни и обонятелни сигнали, като мъжките често стържат по почвата или снега.

Пумите, като териториални животни, маркират винаги много добре своите територии, и спазват чуждите граници. Територията на женските варира между 26 и 350 km² (средно около 150 km²). Територията на отделните женски индивиди могат да се застъпват, но мъжките имат своя собствена територия, която обхваща териториите на две женски, и заема 140-760 km² (средно около 280 km²). Младите и преминаващите пуми имат „разрешение“ от установилите се пуми да пътуват из земите им, но не могат да се бавят дълго.

Размножаване

Женската ражда до шест малки годишно, като размножителният цикъл може да отнеме до 2-3 години. Бременността трае от 82 до 98 дни. Размножителният период е най-често през декември-март, но е възможно чифтосването да се осъществи по всяко време на годината. Малките се раждат обикновено в периода април-септември. Майката ражда в леговището, но не прави гнездо.

Започва да се размножава на 2-3-годишна възраст, като женските изживяват пубертета между 24-ия до 30-ия месец, а мъжките — между 30-ия до 36-ия месец. Женската отбива малките на 40-ия ден.

Допълнителни сведения

Сходствата на пумата с домашната котка са по-големи в сравнение с тези с лъва. Според последните изследвания, пумата е много близка с ягуарундито (котка, която се среща в Централна и Южна Америка).

Пумата присъства в известна степен във фолклора на индиянците. Племената, които живеели около Големите езера, вярвали, че опашките на пумите предизвикват вълните и бурите в езерата. Чероките ги наричат кландаги („господарят на гората“), а чикасавите — ко-икто („божия котка“). Кочитите в Ню Мексико създали каменни статуи на пумата в естествена големина и построили храмове в нейна чест. Твърди се, че древния град Куцко в Перу е построен във формата на пума. Пумата е била толкова почитана от индианците в Южна Калифорния, че за християнските мисионери тези вярвания представлявали пречка за осъществяването на нови мисии, тъй като местните хора отказвали да убият свещеното животно или пък да защитят своя добитък от нападенията на пумата.

При пристигането си в Америка, първите изследователи пишат за „лъвове“ в Централна и Южна Америка, както и в колониите. Въпреки че козината им има един и същ цвят и освен това и двата пола пуми приличат на африканската лъвица, те не се държат като същински лъвове. За разлика от тях, пумите нямат социалната организация на лъвовете (т.нар. прайд), не ловуват на групи и не делят плячката. След генетични изследвания се оказало, че вероятно имат връзка с изчезналите гепардоподобни котки, които обитавали Северна Америка допреди 10 000 години.

Гепард

Разпространение

В наши дни се среща в Африка, но в миналото е бил широко разпространен и в Азия.В момента има две "островни" Азиатски популации в Индия и Иран. По непотвърдени данни все още се среща и на Арабския полуостров.

Начин на живот и хранене

Гепардът разчита на бързината си, за да улови жертвата. При лов той не се крие зад прикритие. Освен това ловува денем, докато повечето видове от семейство Котки предпочитат тъмнината на нощта.

Нападаните от него животни най-често са газела на Грант и Томпсонова газела, антилопите (импала, грисбок, ориби), брадавичесто прасе, някои птици като дропла.

Той поваля с един удар на лапата жертвата си и я убива, като я захапва за врата. При преследването развива много висока скорост и за завиване използва ноктите на задните си крака като бутони, забивайки ги в земята. Когато се храни, гепардът не поставя плячката между лапите си или под тях, а стои малко оттеглен като домашна котка.

Размножаване

Размножават се през цялата година, бременността трае около 3 месеца, женската ражда 2 - 3 малки, те са отбити от третия до шестия месец. В първите няколко седмици майката всекидневно сменя местоположението си, за да не привлича вниманието на други хищници като лъвовете и хиените, които убиват малките ѝ. Съвсем малки те са беззащитни срещу един друг опасен хищник - пантерата. Смъртността при малките е около 90%.На 7 месечна възраст започват да ловуват. Остават с майка си около година и половина. Полова зрялост достигат над 2 години.

Допълнителни сведения

• На хинди cheetah (английската дума за гепард) означава "петнист". В миналото е използван като ловно животно от много азиатски и африкански народи, има сведения, че и днес на някои места се обучават гепарди за лов.

• Интересен факт е, че гепардът не ръмжи.

• Големите котки си почиват, протягайки лапите си напред. Малките ги свиват пред тялото си. Гепардът е голяма котка. Той е единствената голяма котка, която не може напълно да прибере ноктите в лапите си. Ноктите му дават допълнителна устойчивост при бягане. Лапите му са като шпайкове - ноктите му не се прибират никога, възглавничките на ходилата му имат "грайфери" за по здраво сцепление.

• Когато гепардът спринтира, гръбнакът му се огъва и така скоростта му се увеличава. От всички големи котки най-дълги крака има гепардът. Макар на височина да е колкото леопардите - над 90 см, краката му са с 30 см по-дълги.

• Гепардите са бързи, но не и издръжливи. Те бягат много бързо (до 70-120 км/ч), но на кратки разстояния. Ако антилопата побегне първа, гепарда скоро се отказва от преследването. Всяка втора подгонена от гепард газела избягва смъртта. Ускорението на тази котка е изумително, от покой може да развие над 90 км/ч за 4 секунди (максималната измерена скорост е 125 км/ч). Прешлените действат като пружина и го изтласкват напред при подскоците, опашката му служи като жироскоп и запазва равновесия при взимане на остри завои с висока скорост. Но сърцето му е едва 1/3 от човешкото в съотношение с тялото и гепардът не е много издръжлив.

• На дължина тялото му достига до 1,80 - 2,20 м, при което на опашката се падат около 75 см, тежи около 45 кг. Храната му се състои от различни видове птици, зайци, газели и разни степни копитни животни, не яде мърша. Ловува през деня когато другите хищници (главно лъвове) почиват. Той се прокрадва умело към жертвата си дотолкова, доколкото му позволява местността, след това я преследва с бърз бяг и големи скокове, големите жертви ги убива, като ги събаря на земята и ги задушава, а малките убива след захапване през черепа. Много от преследванията не носят успех. Ловуването му много често продължава 20 секунди. Той е типично степно животно, населява райони с равни или хълмисти пясъчни пустини, като често се среща в предпланини с глинеста почва. Разпространен е в Африка на юг от Сахара и в югозападна Азия - от Арабския полуостров до Индия, като понякога се среща и в Туркменистан. Живее до 16 години. Застрашен от изчезване, на брой са около 2500. Гепардите имат един проблем които е в самите тях и затова тяхната популация не се радва на добро здраве. Техните гени са почти идентични и сякаш всички гепарди са братя и сестри или клонинги на самите себе си. Според учените причината за това датира преди 18000 години, когато е настъпило глобално застудяване, и сякаш само една група гепарди или една единствена майка с малките си се е спасила.

• Според изследване на проф. Крейг Шарп от университета Брунел, Лондон, женски гепард с тегло 35 кг може да развие скорост от 104,4 км/ч за разстоянието от 201,2 м.

Леопард

Леопардът, наричан още пантера, е една от така наречени "големи котки". Леопардите имат дълги нокти за по-голяма стабилност. Дълги и силни крайници за бързина. Движи се с около 100км. в час. Имат и голяма ловкост. Те са жълти на черни петна.

Леопардите ловуват единствено нощно време и са свикнали да прекарват деня, спейки скрити в шубраците, в дупката на някое животно или на клоните на някое дърво.

За леопарда дърветата са място, където почива, ловува и складира храната си. От височината на дървото леопардът прави засадите и нападенията над своите жертви, а също така държи храната си вън от досега на хиените.

Любима негова плячка са маймуните и някои видове антилопи. Напада и зебри, биволи и др. Когато няма възможност да ловува тази плячка, той също може да се храни с плъхове и други дребни животни и дори плодове.

Както и останалите си събратя от семейство "Котки", леопардът е самотник. Изключение прави през размножителния период. Бременността му трае около три месеца и женската може да има от едно до шест малки, обикновено две или три.

Разпространение и местообитание

Цяла Африка на юг от Сахара, без пустинята Намиб и централен ЮАР. На север от Сахара има три „островни“ популации -Мароко сев. Алжир и изт. Египед. Югозападна, южна, югоизточна, източна Азия — Синай, Арабски п-ов., Кавказ, Узбекистан, Таджикистан, Иран, Пакистан, Индия, Непал, Бутан, Бирма, Шри Ланка, Бангладеш, Сиамски и Малайски п-ови, Ява, Китай на север до п-ов Корея и Амурският край. Малки популации в Турция ( западно от Анталия ), Ирак, Афганистан, централен Китай. В много далечно минало е населявал цяла Европа, Азия без Монако и Африка. Срещал се е даже и на Британските острови. Обитава всякакви хабитати: Пустини, полупустини, гори, джунгли, планини ( до 3000 — 3500 м.н.в. — Хималаите, Кавказ ). Живее и в непосредствена близост до човека ( Турция, Индия, Бангладеш ).Интересен е факта, че леопарди никога не са живели на островите Суматра, Борнео и Сулавеси. Това е най-адаптивният представител на големите Котки.

Физически характеристики

Едро и набито животно. Теглото на мъжките достига 30 — 60 кг.( 70-80 Амурски ), женските стигат до 20 — 35 ( 40 )кг. Дължина на тялото 0,9 — 1,6 м. ( 1,8 — 2,0 Амурски ). Опашка 0,5 — 1,2 метра. Козината е къса и гъста ( Амурски и Северно-Китайски — дълга и гъста ). На цвят леопардите са жълти, през охра и оранжево до светло кафяви. Срещат се чисто черни екземпляри (Меланизъм), — Явански, Африкански). Петната са цялостни, черни по крайниците, главата и опашката. По тялото най-често са в групи по четири. Коремът и гърдите са бели до жълтеникави, петната там са по-разредени. Притежава силно развито зрение и слух, обонянието е слабо. Бяга сравнително бързо ( 50 — 60 км.ч. на късо разстояние ), но се уморява лесно.

Начин на живот

По принцип е нощно животно. Териториален — територията на мъжки леопард е между 10 и 100 кв.км. , при Амурският достига 500 — 700 ( 1000)кв.км. Живее 8 — 16 години, в плен до 20 ( 25 ).Африканските са тясно свързани с дърветата, живеят, спят, даже отглеждат потомство на тях. Дори когато ловуват, гледат наблизо да има дърво. Също така обичат водата. Азиатските — напротив. Живеят главно на земята, по-рядко се катерят по дървета, плуват прекрасно. В природата леопарда се храни с дребен и среден дивеч рядко едър. Антилопи, сърни, диви прасета , маймуни, чакали, гризачи, ако е много гладен яде замноводни и влечуги, даже мърша. Африканският, когато улови нещо гледа да го качи на най-близкото дърво, защото често по-силни животни (лъвове, хиени), му отнемат плячката. Може да качи на дърво животно, което е два пъти по-тежко от него. Леопардът е единственото животно което може да качи плячката си на дърво . Женската ражда 1 — 3 малки, обикновено оцелява само едно. На някои места ( Индия, Непал, Бангладеш ) често напада домашни животни. При Азиатските леопарди не рядко се наблюдава и човекоядство ( Индия, Шри Ланка, Бангладеш, о. Ява ). Човекоядци стават много възрастни или ранени животни.

Лъв

Лъвът е хищник от семейство котки.

Разпространение

Лъвът се среща в Африка— най-често в полупустините и по-рядко в пустините, а също и в някои части на Индия. Някога се е срещал в цяла Африка. Днес той вече е изчезнал от северните ѝ райони и твърде рядко може да се види на запад. В изобилие се наблюдава само в Кения и Танзания. Около 190 лъва живеят в гората Гир в Индия на юг от Бомбай.

Отличителни белези

Лъвът е второто по големина животно от семейство котки след тигъра. Продължителността на живота е 15-20 години сред природата. Максималната скорост, с която преследва плячката достига 60 км/час. С мощни крака, силни челюсти и дълги кучешки зъби лъвът може да повали и убие доста едра плячка. Окраската на лъвската козина варира от светлобежово до жълтеникаво, червеникаво или тъмнокафяво. Долната част в повечето случаи е по-светла, а пискюла на опашката-черен. Цветът на гривата може да бъде от жълт до черен. Средното тегло на мъжките достига между 200 и 260 кг., докато при женските то варира между 150 и 180 кг. Дължината на тялото при лъвовете достига 170-250 см., а при лъвиците- 140-175см. Опашката е дълга около 70-100 см. Тя завършва с черен пискюл от козина, чието предназначение е все още неизвестно. Пискюлът отсъства при раждането на лъвчето, оформя се около 5-ия месец, а около 7-мия вече е напълно развит. Най-съществената разлика между мъжките и женските лъвове е липсата на грива и пискюл на опашката при лъвиците.

Начин на живот и хранене

Лъвовете са известни със своя групов лов. Обикновено женските ловуват, а мъжките се грижат за сигурността на прайда (стадото) си. Всеки клан заема територия от около 10-25 кв.км., като водачите ежедневно я контролират и маркират като оставят следи или чрез мощен рев. Върху тази територия не се допускат лъвове пришълци. По-голямата част от деня лъвът прекарва в сън, а ловува в хладните часове — привечер или нощем. През най-топлите часове на деня лъвовете почиват в близост до вода, под сянката на растения или скали. Понякога дремят и по ниските клони на дърветата. Лъвът спи по 12 часа в денонощието.

Мъжките лъвчета навършили две години биват изгонвани от прайда, с оглед лъвът-водач да не бъде изместен. Ако той се смени обаче, новият водач избива всички малки лъвчета, така че лъвиците да отглеждат само неговото потомство. Женските не го приемат докато не забременеят от него.

Размножаване

Лъвът се размножава в края на сухия сезон. След бременност траеща около три и половина месеца лъвицата ражда средно по четири лъвчета, поне половината от които обикновено не оцеляват. В началото лъвчетата се хранят само с мляко, но скоро майката започва да им дава и полусмляна храна. Лъвицата се грижи за малките две години, като през втората половина от този период ги учи да ловуват. Когато малките пораснат достатъчно, тя ги отвежда при прайда.

ХИБРИДИ

В природата тигърът и лъвът не обитават едни и същи територии, но в неволя те лесно се кръстосват, като потомството най-често е по-едро от родителите си. То обаче е безплодно поради своеобразен биологичен закон (закон на Алдан), който осигурява в природата да се разпостраняват само чисти видове (особено бозайници). Многобройните опити да се определят причините за безплодието досега са останали безрезултатни. Не е изяснено също така и на кой родителски пол се дължи то, но се предполага, че по-често е свързано с мъжкия родител. Според последните научни изследвания безплодието в повечето случаи се манифестира в първите фази на клетъчното делене на ембриона или в маточното му развитие и в кратко време (няколко часа, дни или седмици) хибридният ембрион се изхвърля или резорбира от майчиния организъм.

ЛИГЕР - потомък на баща лъв и майка тигрица (получен в Токио).Този хибрид варира на външен вид в зависемост от взаимодействието на гените на родителите. В общи линии мъжките лигери имат редки лъвски гриви лицевите шарки на тигъра. Те реват като лъвове и мъркат като тигри. Женските имат противоречиви нужди, от сестренство (характерна за лъвиците) и самота
(черта характерна за тигъра). Тази котка обича също както тигъра обича водата.
Лигерът е най-голямата котка в света, той е по-голям дори и от сибирския тигър, като изправен достига 335см, а теглото му достига 500кг и повече. Тези големи размери са характерни основно за мъжките лигери, при които има тенденция към гигантизъм. Някои изследователи предполагат че това е своеобразен възвращателен ефект към големината на изчезналия пещерен лъв, въпреки че дисплазията на растежа
( увеличаване на размера в следствие на определена комбинация от гени ) е по правдоподобно обяснение. мъжките лигери имат нежна конструкция на тялото което може би се дължи на липсата на тестостерон (мъжките хибриди обикновено са безплодни). Женските лигери често са фертилни (плодовити). Също, както всички представители на семейство Котки, той обича да играе и въприки огромните си размери се предвижва леко и безшумно.

ТИГЛОН (ТИГОН, ТИОН, ТИГРОН) - потомък на баща тигър и майка лъвица.
Тиглонът е по-малък по размери от родителите си, с тенденция към миниатюризация. Въпреки това някои изследователи постигнаха големината на по-дребния родител. По малката големина на тигрицата сравнена с тази на лъва означава, че някои или всички малки могат да бъдат мъртвородени или преждевременно (нямя достатачно пространство в утробата за тях, за да могат да се развият по нататък). Преждевременното раждане може да води до здревни проблеми при тези, които оцеляват.
Наблюдаван е случай, когато тиглон е бил плодовит, което се смята рядкост при хибридите. Този хибрид е по рядък от лигера, може би защото мъжките тигри често пропускат сигналите подавани от лъвицата изразяващи нейната готовност за бракосачетаване въпреки че лъвиците активно молят за копулация.

Тигър

Разпространение

В недалечното минало е разпространен практически в цяла Азия, но в наши дни ареалът му на разпространение е силно редуциран. В момента са оцелели само осем подвида. Има популации и в северна Африка.

Начин на живот и хранене

Храни се предимно с едри тревопасни бозайници, като елени, лосове, диви свине, биволи и едър рогат добитък, но при нужда може да стане всеяден.

Тигърът е териториално животно и рядко напуска местообитанието си. Проявява се също така и като голям самотник и не понася компания на себеподобни. Нетипична за котките е любовта му към водата, като при това демонстрира и завидни умения на плувец.

На свобода живее около 15 години, но в зоологическите градини не са редки случаите на 20–25 годишни тигри. Разпространен в Югоизточна Азия, на полуостров Индостан, в залесени места, край водоеми.

Допълнителни сведения

Вписан е в Червената книга на застрашените видове.

Южнокитайският тигър е по-малък от Бенгалския. Има по-къси и по-широки резки. Мъжкият индивид е с дължина от 2 до 2,28 м и тежи 130 до 175 кг. Женските са с дължина на тялото от 1,9 до 2,1 м и тежат от 100 до 300кг. Храни се с едър рогат добитък, елени и диви прасета. Малко се знае за размножителния му цикъл. Среща се в централен и източен Китай, смята се че Южнокитайският тигър е прародител на всички останали тигри. Този вид тигър е изложен на голяма опасност, има на свобода около 30 - 40 индивида, още толкова има в зоопаркове. Преди 40 години е имало 4000 тигри, но те са безпощадно избивани заради традиционната китайска медицина. Живее 10 - 15 години.

Суматрийския тигър е най-малкия от всички тигри, което улеснява придвижването му в плътната тропическа джунгла. На външен вид са по-тъмни, резките са широки и плътно разредени, предните му крака за разлика от Сибиркия тигър са раирани. Зад главата имат по-дълга козина която образува нещо като нашийник. Дължината на мъжките индивиди варира от 1,9 до 2,2 м и тежът от 100 до 140 кг, женските са с дължина на тялото от 1,87 до 2 м, тежът 75 - 110 кг. Храни се с див едър добитък, глигани, елени. Бременността трае около 100 дни, женската разжда от 1 до 5 малки на всеки 2 - 3 години, те са сляпородени. След 6-я месец се учат да ловуват, а 7 - 8 месеца по-късно са готови да станат самостоятелни. Среща се само на остров Суматра, в гъстата джунгла. Диапазонът на действие на суматрийския тигър не е известен, въпреки това плътността на тигрите е приета да е 4 - 5 възрастни на 100 квадратни километра. Застрашен вид, на свобода има около 400 - 500 тигри и още около 200 в зоопарка по света, живее около 15 години. Причина за това е развитието на селското стопанство на острова и изсичането на горите. На остров Суматра има 5 национални парка където живеят тези 400 - 500 индивида.